Blood of the Zombies

„Blood of the Zombies” е книга-игра на легендарното култово издателство Fighting Fantasy. Книгите им са известни на българският читател от поредицата "Битки Безброй",  които бяха преведени от издателство „Селекта”.
Характерна черта на техните игри бяха: линейна или двулинейна схема, една и съща скучна система за битки и интересна история. Повечето книги бяха написани от Йън Ливингстън и Стийв Джаксън и епизодите винаги бяха точно 400.
Минаха 30 години от излизането на последната им книга-игра и сега писателският тандем се завръща с ново ударно заглавие, като този път играта не е само на книга, но може да се намери и дигитално.

В „Blood of the Zombies”  ти, читателю, си студент по митология, обикалящ света, за да открие следи от чудовищата познати ни от легендите. Докато събираш информация за Дракула, ти се събуждаш в килия и окован във вериги. Успяваш да се измъкнеш от прангите с помощта на невероятната си хитрост, която прилагаш върху тъпичкия си пазач. В опитите си да намериш изход разбираш, че се намираш в замък собственост на някой си Гингрич Юр, който заедно с бандата си от луди учени превръщат хората в зомбита с цел... превзимане на света. Ти, читателю, трябва да намериш изход от замъка за да се измъкнеш, защото разбираш, че ако зомбитата те докопат, ще се наложи да им помагаш за световното господство.

И тук започва приключението, което включва много изследвания из стаите, тичане по коридорите, много оръжия, много болка и още повече зомбита за убиване.

Линейните схеми винаги са ми били най-противни за една книга-игра, тъй като играта следва точно определен път и всяка грешка се наказва от автора. В случая обаче точно този тип игра е избран по разбираеми причини, защото основната ни цел е да убиваме зомбитата, които ни атакуват. При други видове схеми, като мрежови и многолинейни би било трудно да се пресметне точната бройка на убитите немъртви, които срещаме по различните пътища.

Аз лично разделям на три части линейността на „Blood of the Zombies”:

Първа част - тършуване за предмети и оръжия, и няма вероятност да умреш;
Втора част - клане, измъкване от замъка, както и събиране на информация, има шанс да се издъниш и да умреш;
Трета част - клане, търсене на Гингрич Юр, клане, търсене на самотни зомбита, клане, клане и една картечница... и шансът да умреш е огромен.

Описанията са по-подробни от предишните книги, но пак ги има старите въпроси дали ще тръгнеш по тунела надясно или наляво. Отново имаме претърсване на стаи, като единствената разлика е, че този път няма капани и стаите са си чистички и ни чакат да ги претърсим без никакъв проблем.
Оръжията в играта са три вида - ръчни за близък бой (бухалка и метален лост), огнестрелни оръжия (пистолет, помпа и една картечница за финал) и ръчни гранати една моторна резачка (за къде сме без нея). Забавното при огнестрелните оръжия е, че трябва да намериш амуниции за тях, но ако успееш да си ги набавиш веднъж, след това без проблеми можеш да ги използваш до края на играта, защото са безкрайни. Така се превръщаш в екшън герой от осемдесетарските филми, които избиват армии без да им се налага да презареждат.
Атмосферата е много добра, а на места дори подтискаща, както по принцип трябва да бъде  в едно свърталище на зомбита. Понякога описанията клонят към чист Gore, тъй като някои от сцените са описани доста реалистично т.е. нищо не са си спестили.
Илюстрациите, обаче...  са върхът на сладоледа. Те са дело на Кевин Кросли и много добре запазват духа на приключението, като художникът  не се е посвенил да изобрази някои от най-кървавите сцени.

Битките са с две идеи по-добре направени и са дело на Стийв Джаксън. Останах много впечатлен, че е използвал този модел на бойна система, тъй като от доста време мислех дали наистина е хубаво да се приложи в книга-игра. Отговорът е положителен.
Цялата система се развива около това с какво оръжие се бие играчът. Всяко едно оръжие в играта си има своя база щети. Например - ръчните оръжия, като бухалката и железният лост са със статистики за базова щета 1 зар, а огнестрелните оръжия, като помпата е 1 зар + 5 (към стойността на зара прибавяш 5), а пистолета е със стойност 1 зар + 2.

Как протича самата битка ще я опиша точка по точка със следния пример:
1. Нападнати сме от 9 зомбита;
2. Ние разполагаме с бухалка (щети от 1 зар) и помпа (щети от 1 зар + 5) с необходимите амуниции към нея и трябва да изберем с кое от двете оръжия ще се бием;
3. В правилата е записано, че първият удар винаги е наш, тъй като зомбитата са по-бавни;
4. Избираме да стреляме с помпата, тъй като прави щети на размер 1 зар + 5;
5. Хвърляме зара и се получава числото 3, прибавяме допълнителната стойност от 5 и общият сбор става 8;
6. Изваждаме от броя на зомбитата стойността, която получихме. 9 - 8 = 1, което значи, че само 1 зомби оцелява от атака ни;
7. Ред е на зомбитата да ни ударят, като губим точки за кръв равна на бройката оцелели зомбита. В този пример ние ще загубим 1 точка за кръв, тъй като 1 зомби оцелява от атаката ни;
8. Ако избием зомбитата продължаваме с приключението. Ако има оцелели зомбита след атаката се прехвърляме отново на първа точка и продължаваме с битката, докато не убием всички зомбита или докато не умрем.

Това е една много добра и адски елементарна система, тъй като не се губи време със старите зарометачки, където се налагаше да мяташ зарче и за опонента, и след това да се сравняват сборовете, за да си нанесат великите 2 точки щети. Тук за максимум три хвърляния битката приключва и читателят веднага продължава с играта.
Това ми харесва, тъй като не се губи времето в петминутни битки.


Едно от интересните неща, което ми направи впечатление е свързано с намирането на ключове. Всеки един от тях си има съответен номер, който показва епизода, на който трябва да се отиде, след като се намери подходящата врата, за която е предназначен ключа. Много добре е замислено, тъй като това представлява сериозна пречка за чийтърите, които обикновено отварят вратата сякаш притежават въпросният ключ.

Това, което не ми се понрави, е че читателя трябва да премине през точно определени епизоди за да спечели играта понеже, както споменах по-горе, трябва да убиеш всички зомбита. Дори едно да се е измъкнe това е равносилно на загуба, защото в самият край трябва да отидеш на епизод, съответен на бройката избити немъртви. Ако в сцената, която прочетеш накрая не получаваш поздравления, че си избил всичко, ще трябва да преиграеш книгата и този път да не оставиш нито една немъртва гад да ти се изплъзне. За заклети геймъри като мен това е добре дошло, но на някои читатели може да им се стори досадно и да ги накара да захвърлят книгата.

Едно от най-негативните неща в играта, е че няма старата статистика Късмет. Това беше едно от нещата, които най-много ми харесваха като цяло в книгите на FF. В „Blood of the Zombies” може да се случи така, че едно хвърляне на зара да ви убие. Много ми е чудно как двама доказани спецове по геймдизайн, като Йън Ливингстън и Стийв Джаксън могат да си позволят да убият играч по този начин.

За финал ще кажа, че играта ми достави голямо удоволствие. Въпреки линейността си, ме върна в онези безгрижни години през деветдесетте, когато с кеф четях поредицата Битки Безброй. Успя да ме грабне с атмосферата си, с описанията на стаите, илюстрациите, кървавите сцени и зомбираната блондинка, която ми подари моторната резачка с цената на немалко кръв от моя страна. Препоръчвам я на всеки хардкор фен на тема избиване на зомбита, а за останалите мога да кажа, че книгата е с една идея по-добра от старите книги на издателството.

Издател – Fighting Fantasy - http://fightingfantasy.com/
Писател – Йън Ливингстън
Играчи – 1
Времетраене – 40 минути
Оценка за преиграваемост – 4 (за линейна игра е достатъчно висока)
Оценка на играта – 8
Илюстрации и дизайн – 10

Zombie Dice

Стийв Джаксън е един от най-големите иноватори и геймдизайнери дал ни прословутите Мънчкини и доста интересни книги-игри.
Поредното му отроче се казва Zombie Dice и колкото и да не изглежда новаторско, то поне забавата е на пълни обороти. За това помагат лесните правила, простата механика за игра и неограниченият брой участници в надпреварата... за изяждането на мозъци.
Да, правилно разбрахте. Ние играчите сме зомбита, които гоним хората, за да се нахраним с техните мозъци и ни трябват 13 на брой, за да спечелим това състезание по надяждане. Но това не е лесно, тъй като чичкото или лелката с пушката ни дебнат в засада. И ако успеят да ни гръмнат, се прощаваме с изяденото до момента.

Видовете зарове:

Заровете са тринадесет на брой, колкото са и точките, които трябва да се достигне в играта. Досега не съм видял играч да ги направи, но пък някой ден може и това да се случи.

Заровете са три вида:

- Червените зарове са най-опасните и могат да спрат нашето безсмъртие.

- Жълтите са балансираните зарове в тази игра.

- Зелените най-лесно могат да донесат мозъци за хрускане.

Механиката на играта е елементарна.

1. Изваждаш три зара;
2. Хвърляш заровете;
3. Сортираш заровете по вид;
4. Ако не са те гръмнали можеш да прекъснеш с мятането на зарове или ако желаеш да продължиш се връщаш от първа точка.

Това е! Друго няма! Ако искате по-сложни правила или игра, тогава се насочете към Last Night on Earth, ако искате прости правила, значи това е играта!

За заключение мога да кажа, че това е една страхотна неангажираща игра, която може да се използва за завършека на един дълъг ден с бордови игри. Дори няма как да я оценя добре, тъй като играта е за 5 минути, а преиграването е неизбежно, тъй като има хора, които не могат да повярват, че някой, който не може да мята зарове ги е победил.

Производител – Steve Jackson Games (http://www.sjgames.com)
Играчи – от 2 до безкрайност
Времетраене – колкото повече играчи, толкова по-дълга става играта. При 4 играча е 5 минути.
Оценка за преиграваемост – 10
Оценка на играта – 7

Mr. Jack

Нощта покрива мрачните улички с тъмния си воал. Джак безшумно се промъква из сенките... В епохата на газовите лампи най-добрите детективи са се събрали на едно място, за да му попречат да се възползва от мрака и да избяга. Примката е заложена и бавно се затяга около него... Но Джак е хитър. Той е един от следователите... Дали останалите ще успеят да разбулят тайната и ще го хванат?

Мистър Джак е една страхотна игра, в която не се набляга на шанса, а на мисъл и тактика. Тя е предназначена за двама души, като единият играч поема ролята на Джак Изкромвача, а другият - Инспектора.
Целта на детектива е за осем хода да разкрие самоличността на убиеца и да го залови. Победата на Джак пък се постига, когато успее да избяга през един от двата изхода или успешно прикрие кой персонаж е той.

Преди играта да започне играчът, който контролира Джак, изтегля на случаен принцип един от осемте персонажа. До края на играта той ще се пробва да запази самоличността му възможно най-дълго време и да избяга от лапите на Инспектора.

Механиката на играта е проста - всеки ход се изтеглят без да гледаме четирима от персонажите. Първият играч избира кой от тях ще използва, след което опонента му избира двама от останалите три героя, а останалият четвърти остава пак за първият играч. Правото на първи избор при нечетните ходове е Инспектора, а  при четните ходове е обратното - Джак избира пръв.

Интересното в тази игра е, че може играчите да имат различни цели, но пък всеки от тях може да вземе контрол върху персонажите. Така дори Инспектора може да движи Джак без да знае, че това е той.
Осемте героя в играта си имат своите уникални способности, които могат, както да помогнат на Инспектора да залови Джак, така и убиеца с тяхна помощ да си отвори път за бягство. Всеки ход има доста стратегическо мислене за това кой герой да се вземе и как да се използва най-добре. Аз дори имах игри, в който взимах даден герой за да попреча на опонента ми да го използва въпреки, че не ми вършеше никаква работа.

На самата карта, където движим фигурките, имаме много препятствия, като - шахти, лампи, сгради и барикади. От изброените най-важни са лампите, тъй като в края на всеки ход Джак трябва да каже дали е под светлина, или се крие в сенките. Така Инспекторът постепенно разбира кои са невинните. За улеснение на играчите, създателите са го направили да се обръщат пуловете на обратната страна, така е по-лесно да се следи играта. Убиеца, обаче ще се стреми да запази колкото се може повече персонажи да бъдат виновни, за да може да прикрие под коя роля се крие.

Уменията на персонажите са много добре подбрани за целите на играта. Всичките герои до един притежават доста силни способности, което ги прави доста ценни по всяко време на играта. Например Джереми Берт може да отваря и затваря шахти - Джак може да го използва за да отпуши някоя шахта, която е близо до изхода или пък да запуши шахта, за да попречи на останалите герои да се придвижват чрез тях. Инспектора може пък да го използва по обратния начин - да запуши някоя шахта близо до изхода и да отпуши шахта, чрез която персонажите да се придвижат по-бързо. И със всички герои и техните умения е така. Преместване на полицейски кордони, палене и гасене на лампи, осветяване с фенерче на скрити в мрака фигури...

Единственият основен проблем се оказа, че Инспекторът печели почти всички игри, тъй като самоличноста на Джак се разбира обикновено до пети ход и оттам нататък той трябва да бяга, а по петите са му останалите персонажи. За да се избегне това, препоръчвам да се пренебрегне едно от правилата в играта, в която, когато убиеца е в съседно поле до друг персонаж да не се отчита, че е видим. Повярвайте ми - това прави играта доста по-интересна.

Фигурките са под формата на дървени пулове. От двете им страни се лепят стикери с лицата на героите, което на мен много ми хареса. Картата, където се развива действието е много красива и шарена. Илюстрациите на персонажите в играта повече напомнят на комикс, отколкото някакво фанатично пресъздаване на героите от 19 век.

Времетраенето на играта е от 15 до 20 минути, което е напълно подходящо за такава игра. Аз дори имах една игра, която приключих точно за 1 минута, когато Инспекторът направи хитър номер и разбра кой съм още на първи ход.

В заключение ще кажа, че Мистър Джак е една наистина прекрасна игра, като дори мога да смело да заявя, че едва ли има друга подобна игра за двама души, която да ме е впечатлила толкова много.

Производител – Hurrican Games - http://hurricangames.com/games
Играчи – 2
Времетраене – 15-20 минути
Оценка за преиграваемост - 8
Оценка на играта – 8
Фигурки - 10
Илюстрации и дизайн – 10

The Lord of the Rings - the card game

Добре дошли в Средната земя! Място на хобити, елфи, джуджета, вълшебници и хора, които населяват земите от Графството до опасния Мраколес и пустошта. Земята на могъщите кралства на Рохан и Гондор, които водят вечна битка срещу опасните чудовища върлуващи, унищожаващи и плячкосващи тези територии. Освен срещу тях те се борят и срещу най-древният, зъл и могъщ враг - господарят на мрака и  владетел на Мордор - Саурон.

The Lord of the Rings – the Living Card Game е една игра на герои, изключителни приключения и пътешествия из териториите на Средната земя  от  „Властелинът на пръстените „ на Дж. Р. Р. Толкин - едно от най-епичните фентъзи произведения, написани някога, вдъхновило много поколения писатели след него.

Историята се развива в седемнадесет годишният промеждутък от време – от 111-годишнината на Билбо Бегинс (и от 33-годишнината на Фродо), до напускането на Подхълмово от страна на Фродо, за да започне неговото голямо пътешествие с най-опасният товар, който може да съществува.
През тези години група герои, ръководени от вещата ръка на играчите преминават през куп опасности за да достигнат заветната цел и тъй като самата игра е игра на мисии, целите въобще не са малко на брой – от преминаването на зловещия Мраколес, до гонитбата и залавянето на Ам-Гъл преди слугите на Саурон да го хванат. От опитите да се проникне в Мордор, до преминаването през руините на Андуин.
Тези мисии са със степени на трудност оценени по десетобалната система, като най-високата трудност е 10-та степен (Мисията “Руините на Андуин” за мен е десета степен и мога да ви гарантирам, че е доста трудна въпреки, че от Fantasy Flight Games твърдят, че трудността е 7 или 8), а 1-ва степен си е най-лесна и се препоръчва за хората, които тепърва се запознават с играта, защото местностите, които се минават са по-лесни, а противниците са по-слаби.

Но за да започнем самата игра, е нужно наистина да се запознаем и с четирите фракции с които ще играем. Точно и за това са слабите мисии, за да разберем потенциала им и кои от тях ще са най-подходящи за стилът ни на игра.

Leadership – лидерството подчертава харизматичността и вдъхновяващото влияние на героите и въздействието им върху останалите съюзници. Благодарение на тези качества, те имат на своя страна опитни скаути и стрелци, които със своите умения помагат за преодоляването на опасностите по пътя.

Lore – интелекта, познанието, опита и специализираното обучение е в основата на тази фракция, а заедно с подкрепата на елфите, помагат за целите да бъдат преодоляни бързо и безпроблемно. Най-големите помощници тук са лечителите, които подкрепят и лекуват героите и съюзниците ни.

Tactics – тактиката използва волята и войнската сила за преодоляване на трудни предизвикателства, пред които биха могли да се изправят играчите по време на приключението. Характеризира се със силни герои и съюзници, мощни брони и оръжия. Освен това тук присъстват и фракцията на орлите, които ни помагат със страхотната си сила и защита.

Spirit – решителността, куража, лоялността и силната воля поддържат духа на героите и съюзниците. Кралстово Рохан предлагат своята помощ и не пести ресурси, когато трябва да изпълним мисията си. На наша страна са и тайнствените рейнджъри, чиито специални умения ни помагат за бързото придвижване из местностите.

Но има и герои, които ни помагат заради свои лични мотиви и не са свързани с нито една от изброените четири фракции.

Гандалф Сивият – великият и мъдър магьосник, който винаги с появата  си ни помага, независимо дали ни се налага по-бързо да достигнем на целта или да унищожим ужасните противници изпречили се на пътя на героите ни.

Радагаст – братовчеда на Гандалф, който e добър призовател и лечител.

Но дори и да се научим да играем с една от четирите фракции, това е само началото на играта. Истинската игра започва, като се смесят две или дори три от тях и се направи едно хубаво и много силно тесте карти, с което да се пробваме да достигнем крайната цел на мисията, с която сме се заели. Минимумът на едно тесте е от 50 карти, като от даден вид може да има максимум по 3. Повярвайте ми това е доста трудно начинание, защото от всяка една фракция има поне по 35 наистина стойностни карти и при смесицата на различните видове тестето може да набъбне до 70 и повече карти. Това е и сладкишът на този тип игри – да си направите собствено уникално тесте, с който да се пробвате да преминете през опасностите на играта.

 

Независимо от това кои фракции сте избрали картите, с които се играе играта са четири вида – hero, ally, attachment и event.

hero (герой)– те са основата на всяко тесте, тъй като те генeрират ресурс, с които може да се играят картите от ръката. Освен това с тяхна помощ се унищожават противници и се преминава през дадена област.

Ally (съюзници) – не винаги героите могат да изпълняват всичко. Доста пъти се появяват прекалено много противници, които правят доста гадни мизерии - понякога вкарват много щети, а и освен това увеличават трудността за преодоляване на дадена област. Точно в такива моменти идват на помощ съюзниците, които могат да лекуват, да помагат за целите на мисията, да се използват за защита, а също така и да да нападат.

Attachment (екипировка) – независимо дали героите или съюзниците ви са силни, нищо не пречи да ги направите още по-мощни, като им закачите по някоя нова броня или оръжие. Да им дадете повече познание или с тяхна помощ да научите нещо повече за областите през които минавате. Може също така да закачим някои вреден и ограничаващ предмет на някой противнк или да сложим в някоя област полезно за нас условие, което да ни помогне да я преминем по елементарен начин.

Event (събитие) – това са картите, които помагат в доста напечени случаи. Всички знаят колко пъти са спасявали орлите Гандалф нали? Подобна карта има и тук, но това не е всичко. Може да направим така, че веднага да сложим Гандалф на полето нищо, че е само за една фаза, но пък като си изпълни умението след това ще си го върнем пак в ръката си... Или друга карта, която ни позволява да си върнем някой умрял съюзник или герой обратно в игра. Някои карти пък повишават силата или защитата до края на хода, така нашите герои и съюзници имат доста повече сили за този ход за да се справят с проблемите, които са ни налазили.

Но пък и е редно да спомена и срещу какво наистина се борим.
Борим се да преминаваме различни мисии, като някои от тях са оформени като по-мащабно приключение и смислово преминават от една в друга. Например има три мисии, в които задачата ни е да хванем Ам-Гъл, като първата мисия е да намерим следите му, втората да го заловим, а третата да го измъкнем от мястото, където се е забил.... проста работа ще кажат някои и аз ще потвърдя това стига разни орки, троли и вълци постоянно да не се пробваха също да го хванат. В друга мисия пък трябва да преминем през Мраколес за да известим лейди Галадриел за опасността, която идва от Дол Гулдур. В трета мисия пък трябва да освободим някой от героите, който сме „прежалили” в началото на играта от подземията на самият Дол Гулдур, а накрая дори си имаме битка с един от Назгулите... Разнообразието е голямо, което дава възможност играта да се преиграва на много нива. Тези, за които дори това не е достатъчно, могат лесно да намерят допълнителни мисии създадени от фенове и поместени в интернет.

Ето вече си имаме тесте карти, което сме си направили в началото на играта, време е да се спуснем да изпълняваме мисиите и да се срещнем с опасностите, които дебнат из Средната земя, а за да разберем какви опасности има е нужно първо да сформираме и тестето срещу, което ще се изправим. За разлика от нашите тестета, противниковото тесте бързо се сформира, като само гледаме иконките, които се намират долу вдясно на съответната мисия. След като направим това вече сме готови да мелиме лошковците... или те да ни смелят.

Има три вида карти в противниковото тесте - Location, creature, event.

- Location (области) – когато се опитваме да достигнем до главната цел ни се изпречват области, през които трябва да преминем. Тези местности си имат степен на трудност, която трябва да преодолеем, за да можем крачка по крачка да стигнем там където сме тръгнали и да изпълним основната си задача.

- Creature (същества) – противниците в дадените области. Някой са слабички, като гоблините, но пък има доста силни, като тролите, орките, разни гъсеници и тук таме по някой хвърчащ назгул с капитана си.

- Event (събитие) – Също както при нашите карти, но с доста по зловещи неща, като например, да убиеш някой съюзник, или по всчки герои и съюзници да нанесе  някаква щета. За нас тези карти никак не са здравословни.

Механиката на игра е доста добре замислена. Герой или съюзник може да се използва само за едно от трите действия – да изпълнява мисията, да се защитава или да атакува противник.  Доста размисъл пада точно в тези моменти и играта наистина придобива доста солидна доза стратегия, защото трябва да се изчислят, кои герои и съюзници за кое от тези три действия да се използват. Ако това също не ви е достатъчно си има система за точкуване за това, колко добре сте се справили, което прави дадената мисия да се преиграе отново, отново и отново докато най-накрая не се изпита удовлетворение от изкараните точки. Може би това в бъдеще ще положи и основата на организиране на турнири.

Какво може да кажем за арта на тази игра.

Виждал съм хора, които като видят грозни картинки или илюстрации веднага да набедят, че дадена игра е скапана или тъпа и въобще не сядат да я играят. Тук ще ги успокоя, защото илюстрациите на картите на играта е на доста добро ниво да не кажа дори страхотно. Лежащи хобити, прикрити рейнджъри, Принцът на Мрака възседнал назгул, кръвождани орки, свирепи троли, гладни вълци чакащи да разкъсат невнимателни приключенци, областите през които трябва да се преминават.... всичко е толкова красиво нарисувано, като всички карти до една са илюстрирани по описание от творчеството на Толкин и не са взети от филмите.

Играта е доста приятна, като може да се играе и самостоятелно от един играч, макар че когато го пробвах  ми беше адски скучно (но е редно да спомена, че винаги като играя подобен тип игри сам винаги ми е скучно), но пък когато бяхме двама играчи за близо 10 часа нон стоп игра минахме 6 мисии и искахме още да играем. Умората обаче си каза думата, и трябваше да прекъснем. За трима и за четирима играчи играта също е доста стабилна и дори става доста трудна, защото по принцип картите, които излизат на полето са равни на броя на участниците и ако се пръкнат да речем два планински трола и още една гадина може да стане мазало и въобще да не можем да стигнем края мисията и да не направим никакви точки.
Но пък при игра, когато са четирима играчи за по-трудно нека всеки се пробва само с двама героя да победи и ако го направят лично ще ги намеря да им стисна ръцете, защото точно тогава наистина играта става адски трудна и почти невъзможна за минаване.

Производител – Fantasy Flight Games (FFG)
Играчи – от 1 до 4
Времетраене – в зависимост от мисията – от 30 минути до 1 час
Оценка за преиграваемост – 8
Оценка на играта – 8
Илюстрации и дизайн – 9

В тази рецензия включва базистната игра Lord of the Ring – the Living Card Game, заедно с продълженията  Conflict at the Carrock, the Hunt for Gollum, the Hills Emyn Mill, the Dead Marshes,the Massing at Osgilliath.

Warhammer 40 000

1. Какво е Warhammer 40K?

Warhammer 40K е военна игра, която се играе на голяма маса най-често от двама противници. Играта е свързана с хвърляне на шепи зарове, преценени рискове и местене на не малък брой моделчета по масата. Късмет винаги има, но обикновено по-добрият генерал печели играта.
Стремежът е да се постига някакъв тип реализъм, за което спомагат неща от сорта на това, че се играе на триизмерна повърхност (с което искам да кажа, че теренът е от голямо значение и има разлика в това колко е висок и какво точно има на него), както и че за да видиш дали дадено моделче може да види нещо трябва да погледнеш от неговите "очи".
Правилата са прости, но не са чак толкова малко колкото на стандартна бордова игра. Има нужда да се отдели време за да се прочетат. Много от нещата са доста интуитивни, а други е добре да запомниш и макар да се струват трудни, след няколко използвания в играта ще ги запаметиш без да искаш.
Всяка фракция има и своя книга, която описва допълнителните правила за всяко от моделчетата и. Това са статистиките на моделите и специалните им умения.

1.1. Какво ти е нужно?

За игра на Warhammer 40K са нужни:
- две армии
- маса с големина 6 фута на 4 фута, което е около 183см на 122см (може и на други големини, но това е стандартът)
- рулетка с инчове
- терен за масата - руини, бункери, хълмове, дървета и тн.
- шест стенни зарове и три темплейтa, които описват експлозии и огнехвъргачки
- книга с правилата

1.2. Светът

Сетингът описва тъмното бъдеще на нашата галактика през 41вото хилядолетие. Мрачно време на страдание и постоянна война. Империята на хората владее галактиката, но от всички страни e нападната от извънземни, демони, мутанти и дори от собствените си граждани.
В сетинга са премесени Sci-fi и Fantasy, като в това се включват хора, роботи, демони, елфи и дори орки.
Емблематични фигури в играта са доблестните космически пехотинци (Space Marines), които представляват генно инженирани супер хора специално създадени за да защитават империята.
Истински "добри" е трудно да се намерят в тази игра. С която и от фракциите да се захванеш си от лошите. Просто понякога си от по-малко лошите или от по-лошите. Освен може би извънземните Тау, макар и те да имат малко по-тъмни петна в части от биографията си.

1.3. Фракциите

Тук няма да описвам всяка от 15те за сега фракции, само ще спомена, че най-общо всяка от тях е част от Империята, Извънземните или Демоните.
Империята са предимно хора и мутанти. Най-много фракции има от генно модифицираните космически пехотинци (Space Marines).
Извънземните са няколко вида - от доста по-напредналите технологично Елдари, през войнствените Орки, до инсектоиди като Тиранидите и роботи като Некроните.
Демоните са изчадия от друг свят, които се мъчат да проникнат в нашия, както и техните човешки поклоници.
Всяка от фракциите е доста различна като игрови стил и дори външен вид от другите (освен може би видовете Space Marines, които имат малко принципни разлики, но като цяло си приличат). Освен това, опциите вътре във всяка фракция са достатъчно много и разнообразни, така че дори когато двама играят с една и съща раса армиите им не изглеждат и не се играят еднакво.

1.4. Хобито

Освен играта и съревнованието присъства и хоби частта. Всичко, което си купиш от GW ще дойде несглобено и неоцветено. Ще трябва сам да се погрижиш армията ти да придобие вид, достоен за масата. За различни хора това има различни измерения. Някои искат моделите им да изглеждат страхотно дори погледнати под лупа, а други са съвсем задоволени от три основни цвята, с които да се различава, че това е кожа, това е броня, а това оръжие. Не са рядка гледка по масите и напълно неоцветени модели. Всичко зависи от това, на кой аспект от хобито искаш да наблегнеш. Има и хора, които изобщо не играят играта, а само колекционират и оцветяват моделите.
Едно моделче е около инч и половина високо (стандартът се води 28 милиметра), но има и множество други разновидности. Има големи чудовища, танкове, самолети, мотори, летящи твари и дори ездитни животни.
Различните пакети с модели са несглобени и неоцветени, което включва дори екипировката на отделните модели, която има значение в играта. Преди да сглобиш моделите трябва да решиш какво искаш да носят. И тъй като сглобяването се прави с лепило, рядко имаш възможност да сменяш вариантите. Използват се и магнити за машините и по-големите същества, за да могат да им се сменят опциите. В противен случай трябва да си купиш още един модел, ако искаш да смениш оръжието му.

2. Какво представлява една игра?

Преди играта трябва да се разберете на какъв лимит ще играете. Всяко моделче струва някакъв определен брой точки. Избирате колко е максималният брой точки, които ще използвате от армията си. Това е добре да се направи доста по-рано, защото рядко отнема много малко време. Едно базово човече струва от 4 до 20 точки, а средно големи игри се играят с 1500 точки.
След като сте се разбрали кой какво ще играе се нарежда терен по масата. Има различни правила за нареждане на терен и избиране кой от къде ще почне. Най-често се редувате да слагате парчетата.
Нареждат се армиите и играта започва като се редуват играчите. През хода си един играч може да мръдне моделите си, след това да стреля с тях и накрая да се приближи за ръкопашен бой. Това са основните три рунда от един ход.

2.1. Продължителност на една игра

Една игра отнема между 5 и 7 хода за всеки играч, като в зависимост колко са големи армиите и колко добре сте запознати с правилата на играта отнема различно време. Малки игри (500т) могат да свършат за 30-60 минути, а наистина големи (2000т+) да отнемат 4-5 часа. Средно статистическа игра (1500т) обикновено отнема около час и половина до два и половина.

2.2. Стандартна "армия"

Една стандартна армия е около 1500т. В армията се включват отбори от човечета. Т.е. не всяко човече е самостойно. Обикновено са в отбори по около 10, но може да са и по-малко или доста повече. Моделчетата от един отбор трябва да стоят сравнително близко едно до друго. Единствено определени командири и герои могат да влизат в отбори и да ги напускат.
Една армия съдържа поне един командир или командирски отряд и няколко отряда пехотинци. След това по усмотрение на играча се попълва свободното количество точки с елитни войници и машини, бързи такива както и големи танкове, чудовища и войни носещи най-тежките оръжия.

3. Как се започва?

За да навлезеш в играта е добре (а и по-лесно) да започнеш с доста по-малка армия - примерно 500т. и да намериш хора, които са по наясно, за да ти обяснят най-просто правилата. Доста по-добре е да изиграеш една игра докато друг ти обяснява и след това да започнеш да четеш правилата. Така доста от тях стават много по-ясни още на първото четене.

3.1. Какво да купя?

Има стартови пакети (Battle Force) за повечето армии. В тях има около 350-400т модели и липсва само командир за легитимна игра. Командирите са евтини, но струват доста като точки в играта, така че един Battle Force и един командир и можете да започнете да играете.
Има го и стартовия пакет за цялата игра. В него на цената на един Battle Force има модели колкото за два такива И командири, както и малка книжка с правила, зарове и дори темплейти. Минусите на стартовия пакет са, че съдържа само две точно определени армии - сегашния съдържа Space Marines и Chaos Space Marines, както и, че не можеш да си избереш как да екипираш моделите, които са вътре. Липсват опциите. Допълнително трябва да намериш на кого да продадеш допълнителните модели, но това рядко е проблем. Винаги има някой, който да купи невероятно евтините модели от стартера.

4. Какво се случва с хобито в България?

В България играчите сме в София и сме сравнително малко (за сега сериозните сме по-малко от 10), но малко по малко се увеличаваме. Повечето сме на възраст от 20 до 30 години.
Събираме се сравнително редовно - по около веднъж в седмица поне три седмици от месеца. Събираме се поне 5-6 човека най-често, но понякога сме повече. Обикновено в събота от към 11:00 до 17:00. За това време се играят около две или три игри от всеки от играчите, както и се отдаваме на разни обсъждания относно играта и на къде вървим. Изобщо е забавно в клуба.
Подкрепени сме от хубав форум - Черната Цитадела, където могат да се намерят привържаници и на Fantasy варианта на тази игра, както и на бордови игри като цяло.
От време на време организираме и турнири, които поне за сега нямат някаква награда, а са по-скоро символични.

4.1. Клубът и другите места за игра

От университета ПЖИ (Висше транспортно училище "Тодор Каблешков"), който се намира в ГеоМилев/Слатина, са ни дали цял етаж, който делим с влакови моделисти. Всъщност точно те са хората, които са ни поканили там. Мястото е огромно и просторно. Не е на невероятно комуникативно място, но има транспорт.
Има поне четири маси, на които може да се играе както и възможност да се наредят още. Терен има достатъчно, както и темплейти и рулетки
Обикновено се организираме, чрез съответните теми във форума за кога ще се ходи в клуба.
Освен в ПЖИ явно има и играчи, които играят в клуба Magic Worlds на Славейков, а някои имаме и маси вкъщи.

Статията написа: Михаил (Reepy) Цанков


ПП. Ако искате повече информация за играта и дори помощ за стартиране, съвети и тн. можете да намерите Михаил (Reepy) Цанков на email: jatvarq@gmail.com
skype: jatvarq
По всяко време има шанс да Ви отговори. Дори по средата на работен ден.

Малко снимки: